Новият закон за изборите предвиди 31 депутати да се избрат мажоритарно. Това породи големи дискусии и спорове дори сред конституционните съдии, които се разделиха 6 на 6 по върпоса дали тази промяна е противоконституционна. Дебати имаше и много преди приемането на закона и мажоритарния му елемент. Президентът Първанов от много време говори как иска да види повече личности в Народното Събрание. Също така много граждани през целия преход са изразявали подобно становище и са виждали в мажоритарните кандидати начин да се търси по голяма отговорност, да има повече видимост на това кой гласува законите и да изберат сами управляващите си, а не чрез спуснати листи.
Това прави промяната на избирателната система в 12 без 5 - много гласове изтичат в канала.
Напоследък герои като Слави Трифонов повдигнаха остро този въпрос, а сред младите лидери на България от „Големия Избор” темата също присъстваше осезателно. Но дали си даваме сметка за това което е малко по-дълбоко от „гласуването за личности”? Дали разбираме какво означава пропорционалната и мажоритарната система? Без да влизам в подробности за предимствата и недостатъците на всяка една от тях, искам да преразкажа накратко прехода през призмата на избирателната система.
В политическата наука има много неясни неща и все още се търси отговорът на много фундаментални въпроси. Има обаче две доказани истини: първо, членовете на която и да е партия почти 100% се явяват на избори и гласуват за партията си. И второ, пропорционалната система създава много на брой партии в парламента, докато мажоритарната – почти винаги две, и в случаите на регионални или етнически партии – три.
Пример: Холандия, пропорционална система, няма никаква бариера за влизане в парламента – има 11 партии при 150 депутатски места. 7 от тях имат по-малко от десет депутата, а има партия представена само от 1 човек. Извод: раздробеност, представени са всички обществени групи. Управлението винаги е коалиционно.
Пример: Великобритания, мажоритарна система, три партии, управлява най-голямта. Или САЩ – мажоритарна система- две партии.
Примерите от този тип са много, те имат различия помежду си от гледана точка на детайлите на избирателната система, но като цяло тенденцията е очевидна: При пропорционална система има повече партии в парламента, които са относително по-малки. При мажоритарната – обратно или тук-там може да се появи независим кандидат с голямо влияни в избирателния си район.
Пропорционалната избирателна система в България създаде шарен парламент
В България в началото на рехода бе взето решение да има пропорционална система. Това прдположи възможността много партии да прескочат здравословната 4% бариера и да имат парламентарно представителство. На практика това стана. В началото политиката бе доминирана от опозицията „комунисти- антикомунисти”. Малко след това, партията с дълга история и много добра вътрешна структура (БКП->БСП) остана консолидирана, докато тези които тепърва започваха политическия живот и нямаха опит в правенето на партии започнаха да показват различия. Междувременно се появиха и други партии на бизнеса и българските турци, на земеделците, които също влязоха в Народното Събрание. Интересното е, че като махнем БСП всички партии имаха някаква реформаторска мисия – ДПС търсеше представителство за турците и справедливост за Възродителния процес (това после се промени). Бизнес Блокът на Жорж Ганчев искаше по-добри условия за правене на бизнес и участието му в управлението на страната. Земеделците и Демократическата Партия търсеха възстановяване на политическото статукво от преди 1944, реституция и т.н. Малко или много всички тези и други реформи свързани с пазарна икономика и граждански свободи бяха мотото на СДС и това е съвсем естествено, предвид че СДС беше не партия, а конгломерат от малки анти-комунистически реформаторски формации. С други думи – противниците на статуквото не бяха обединени от общия идеал статуквото да бъде променено. Напротив, те бяха разединени в усилията си това да стане (колко са били автентични усилията на някои от тях е съвсем отделен въпрос). Ресултатът от всичко това беше неспособност за реформаторско мнозинство до 1997г.
Ако на предните избори имаше мажоритарна сиетама, парламента сега щеше да е такъв. А синьото щеше да е ДПС
След тоталния икономически крах от 1995-6 г. такова мнозинстово се сформира. Политическият опит на тогавашното ОДС беше несравнимо малък, в сравнение с този на БСП с над 100 годишна история. Това струва ми се бе и причината за противоречието и раздробяването на десницата след успешния й мандат. Макар и още по- разделени реформаторските партии все още имаха шанс да влязат в парламента дори явявайки се в 3 различни формации на изборите през 2005. Това бе способствано от пропорционалната система, която стимулира малки партии. Обратно, ако през 2005 имаше мажоритарна система, на никой нямаше да му минава през ума да се яваява сам на изборите. Защото при такава система в парламента щяхме да имаме представители само на БСП (която победи в почти всички райони), ДПС (традиционно силна в Свероизточна Блгария и Кърджалийско) и няколко човека от НДСВ. И това всички и вляво и вдясно го знаеха много добре.
В най-нови дни политическото статукво е следното: имаме силна и консолидирана БСП (както винаги през прехода) и появяващи си изчезващи популистки партии (НДСВ, сега ГЕРБ). Имаме и силна регионална партия ДПС. Мажоритарна система следователно облагодетелства именно тях. Всяко въвеждане на какъвто и да е мажоритарен елемент намалява шансовете за представителство на останлаите малки партии. Това са партиите, чието национално представителство в момента е не повече от 10% за която и да е от тях , и които не са способни да са първа политическа сила в който и да е регион.
Липсата на мотиви в новия (вече обябен в някои части за противоконституционен) изборен закон ме кара да си мисля, че елиминирането на малките партии беше единствената му цел. Ако погледне назад: първо създаваме система която да раздроби реформаторските сили, после правим система която оставя 2-3 най-големи партии в парламента. Ето защо, смятам че хората които предлагат мажоритарна система нямат прдстава какво означава тя или искат да елиминират определено политическо представителство от парламента. Толкова за реформаторът Слави Трифонов. Толкова и за младите надежди в българската политика, които искат да гласуват „за личности”. Старата надежда на ДС и БСП и настоящ български президент също иска това. Не виждам тогава на какво се основават мераците за сменяне на поколенията в политиката. Всъщност за младите и старите в българската политика вижте тук .
Various Artists: Дневния ред в България
Иначе мажоритарната система си има и добри страни. Пропорционалната също. Обаче няма как да разберем какви са те без обсъждане за плюсовете и минусите им или само с подхвърляния от типа „гласуваме за личности” и „стига спуснати листи”. Мажоритарните кандидати пак ще са спуснати. Да внимаваме и колко познати ще бъдат те. Гаранция за по-голямата им обвързаност с избирателния район също няма. Да сте ходили в офисите на депутатите които сте избрали преди 4 години? Едва ли. Дали мажоритарната система ни решава проблемите с политическия елит? Съмнявам се. Дали дърдорковци като Слави и др. разбират какво е мажоритарна система? И накрая най-важното : КОЙ ЗАДАВА ПОЛИТИЧЕСКЯ И ОБЩЕСТВЕН ДНВЕН РЕД В БЪЛГАРИЯ? И КОЙ НИ ДАВА АРГУМЕНТИТЕ, ЧЕ ИМЕННО ТОВА Е ПРАВИЛНИЯ ДНЕВЕН РЕД?
Жалко. Неприятните изводи са на лице дори и без да се задълбочаваме особено…
