Българската политика за сигурност страда от дълбока липса на координация и стратегическа визия за новите международни предизвикателства. Една от ключовите посоки на развитие е както междуинституционална координация, така и създаването на стратегия за ролята на страната в Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО). Това е важно за престижът на страната и опитът на силите й за сигурност, както и стабилността в региона.

На първо място, България трябва да си напише домашното и да обнови стратегията си за сигурност и военната доктрина. Там трябва ясно да се отбележи ролята която България иска за ЕС в света и за себе си в ЕПСО и НАТО. Времето е много подходящо за това, тъй като в момента тече ревизия на стратегическата концепция на НАТО, а и след влизането на Лисабонския договор в сила ЕПСО ще получи нови институционални измерения, нов върховен представител, президент на Съвета и нови функции. Надявам се отворения подход на новото ръководство на МО да направи този процес достъпен за учените и експерите по външна политика и сигурност от НПО. В последните години те бяха тотално забравени и експертизата натрупана до 2004 г. започна да избледнява. Ако този процес продължи, това ще струва скъпо в дългосрочен план.

Второ, традиционните стратегически документи трябва да се допълнят със специална стратегия за участето на България в мисии зад граница и особено за ролята която страната иска да играе в ЕПСО. Така България ще се откъсне от ad hoc подхода към международната сигурност и европейската интеграция и присъствието с по 1-2 офицери в мисии в Африка. Вместо това на страната ни са нужни ясни приоритети и цели в ЕПСО и външната политика на ЕС като цяло.

Трето, необходим е кохерентен план за развитието на военните и цивилни способности при управление на кризи. Настоящата кадрова политика на МО не отразява новите предизвикателства, както и уроците от ключови международни операции в Босна, Косово, Афганистан и Ирак. Съзаване на ефективни звена готови да поемата цивилно-военни задачи в международни операции изисква нова междуинституционална политика. Планът за развитието на военни и цивилни способности трябва да включва МВР, преструтурираното министерство на бедствията и авариите, Министерство на Правосъдието и МО. Тези институции трябва да работят заедно по подготовката на специализирани цивилно-военни екипи, готови за участие в мисии по наблюдение, state-building, реформа на сектора за сигурност, обучение и т.н.

Освен това, четвърто, с оглед финансовите възможности, българия трябва да предложи ниши за оперативна подкрепа в цивилните аспекти на ЕПСО (по подобие на нишите в НАТО)....
Виж още предложения тук