Свободата на словото и на мнението, както и на отсотяването му е неизменна черта на демокрацията. За демократичното съществуват обаче различни измерения според представата за историчност в различните географски ширини. За добро или лошо в Югоизточна Европа представата за демокрация като че ли още не е съвсем изкристализирала и макар България да е член на ЕС, можем лесно да станем свидетели на някои фрапиращи различия очертаващи линията Българско-Европейско.

Първоначалното натрупване на капитал и липсата на морал в професионалните и публичните отношения продължават да ни съпътстват, макар и на по-различно равнище от това през средата на 90-те. Ако за демокрацията си съдим по представителната й част и се вгледаме в пълния с маргинали и политически трупове български парламент, рискуваме да затънем в черногледство. Сцените на бой и псуване от началото на демокрацията сега, 17 години по-късно, се трансформират в недорасло поведение в институциите на ЕС. Това дискредитира България в очите на международните ни партньори, но от друга страна, като всеки фрапиращ казус, е добър повод да надникнем в самите себе си . Не е сериозно да се очакват адекватни реакции, коректно отстояване на интереси и различни отговорни граждански позиции в общество, което не го е грижа за инвалидите и пенсионерите си и за което малцинствата (сексуални, религиозни и етнически) са повод за черен хумор, подигравки и омраза.

На европейско ниво нещата придобиват гротескни краски, когато се съчетаят с полуобразоваността на престъпно млад парламентарист с липса на възпитание и достатъчна доза високомерно нахалство. В отношението си към г-жа Ярока Димитър Стоянов показва разминаване между базисни обществени нагласи в България и страните от ЕС. Процесът на цивилизоване в различните части не ЕС определено е различен, с различна трайност и успех. Държавата България има още много какво да учи, в това няма съмнение. Всичките ни усилия обаче са насочени към това да покажем, че „окей, не сме перфектни, имаме проблеми, но се борим и стараем да покажем себе си в най-добрата светлина”. А тази светлина е силна. Но в очите на европейците едва ли Владимир Димитров-Майстора означава нещо, докато обидите, сексизмът и враждебната реч на евродепутатите ни блестят със страшна сила.

Всяко право си има ограничения. В някои правни системи ограничението се е превърнало в норма. В България се злоупотребява с правото на свободно изразяване, като не рядко в публичното пространство се наблюдават случаи на клевети, обиди, некоректно и неетично отношение. „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово”, но „това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго” ( чл. 32 на Конституцията на РБ). Всяка свобода има своите предели, като различните права си противоречат. Разграничителната линия между тях е фина и дискусионна; дори неуловима за някои. Такива „някои” винаги има, но когато те са „гласа на народа” и публични фигури, това говори много зле за самия народ. „tazi ne6tastnik deto e pisal tia gluposti ne e vinoven.to genite mu takiva defektni.vinovni tia deto sa go izbrali za deputat.Balgaria strana na ovce” (форум в. Капитал). През XXI в. е твърде късно да мислим нещата само със собственото си разбиране. Правната норма не трябва да отсъства дори в ежедневния ни живот. Така бихме достигнали до по-съвършено понятие за сблъсъка право на мнение- лично достойнство, право на информация-интелектуална собственост, право на избор-право на живот.

Свободата на словото, както всяка една свобода търпи своите ограничения, докато не премине в незаконни действия. Етичната оценка за словото и действията на публичните фигури има критичната роля да възпитава. За разлика от цивилизования подход на дипломатичност, толерантност и колегиалност, симулативният ни елит не ограничава претенциите си за собствените си ненакърними свободи. Имплицитното съдържание на расизъм във враждебната реч на Димитър Стоянов навежда на мрачни мисли за отношението на българите към важни обществени въпроси и представата на останалите европейци за нас. Изместения дебат за това какво точно се е случило и кой е виновен навеждат на още по-мрачни мисли.